Вече няма никакво съмнение! На 4-ти Февруари 1997 г. бе направена поредната стъпка към разрушаването суверенитета на Българската държава.
Преди това продажната ни политическа класа позволи България да бъде съсипана икономически – чрез ликвидацията на жизнено-важни, структуро-определящи отрасли като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. После тази съдба последва и военната промишленост, леката и химическата промишленост. Това стана не без помощта на западните “доброжелатели”, които посъветваха своите верни слуги – безродници, да се откажат от руските пазари, като светкавично заеха освободените от българските стоки ниши.
Впоследствие на ограбения народ можеше лесно да се подхвърли тезата, че единственият вариант да се спаси България е веднага да се приватизира всичко. По този начин горкият народ бе доограбен – чрез втория тур на масовата приватизация, както и чрез т. н. Разбойническо-мениджърска приватизация. Де, що бе останало, костовите министри разпродадоха на бившата комунистическа номенклатура. Непокътнати останаха само земите и горите, които специалистите в СДС щяха да върнат на народа уж в “реални граници” – там, където му е “бащинията”, точно както е записано в християндемонократическия морален кодекс. Поради това именно, демонократичната власт предложи на верния си народ вместо гори – голини и храсти, а за обезщетение – пасища.
По-същественото и важното обаче е, че при управлението на християндемонократите в България възтържествуваха така очакваните, бленувани “евро-атлантически ценности”. След тяхната победа бяха организирани всенародни веселия послучай първото излъчване на бТВ и завръщането на екрана на тъй обичания Славчо. Новините на турски по БНТ пък придаваха на тази неописуема радост ориенталски привкус. Братята роми на косъм се разминаха с възможността, хъкампютурът да влезе и в техните колиби. Но идеше 6-ти Април.
На излъгания на 4-ти Февруари народец – когато една мафийка го употреби и доограби, му бе направено показно – как може да управлява най-успешният етнически модел, познат някога на Балканите, в Европа и по света! След като не дочакаха компютрите от Костов, цели махали се юрнаха да точат кредити и субсидии от “всичкото програм” на ДФ “Земеделие”. Цигански комисари на властта, със златни зъби, с по 5 жени и 10 пъти по толкова деца, като мормони обикаляха от къща на къща да обясняват на майчин език как за няколко месеца, с помощта на държавата и най-вече – на ДПС и г-н Доган, само с една безплатана при това регистрация получават свежи пари от Фонда. Записваха се като земеделски производители, а след това се отписваха. И отново, догодина – записваха се и после пак се отписваха. Търчаха от едно министерство в друго и се бореха за своите права и свободи. Учеха се на цивилизация, сменяха чиповете си, а най-добрият цар на света им помагаше и… им се усмихваше.
В това време будалите по селата, които имаха неблагоразумието да не се борят за своите права и свободи, а вместо това по цял ден се трепеха на къра, бяха ококошкарени. Но това са бели кахъри! Тези “битови инциденти” просто бледнееха пред изобилието от приятни новини, в които членството ни в ЕС вече ни бе в кърпа вързано. Най-сетне в българските министерства, в областните администрации и разните му новосъздадени агенции се заговори и на чужд език. Освен това, на благоденстващия народ му бе демонстрирано как една тръжна процедура може да мине и бързо, и бавно, как един нетърсещ правата и свободите си българин може да чака за една сделка цяла година, а търсещият правата и свободите си – само ден. По-късно народът разбра, че това царско чудо се наричало “интеграция”. И то не само “интеграция”, ами... десетилетие на някакво си там включване.
Успоредно с това правителството, начело с царя и господаря, громеше корупцията и правеше всичко за доброто на народа и преуспяването на България. Съвсем скоро резултатите бяха на лице – България стана членка на НАТО и се юрна да освобождава и демократизира де що има потиснати народи по света. Българският народ нямаше нищо против, разбира се. Думаха му – още малко и щял да стигне до райските двери на ЕС. Пък и бившият Първи вече му бил казал, че въпросът бил решен, поради което нямало да му даде възможност да избира “ЗА” или “ПРОТИВ” НАТО. Сегашният Първи можел и да го пита, а можел и да не го пита “ЗА” или “ПРОТИВ” ЕС е. А за “Козлодуй” – то било дребна работа, другарката Кунева за всичко се била погрижила и нямало да го предаде. В същото време народните налъми цъфнаха, а локумът поскъпна.
Та така... от 4-ти Февруари нанасам на българския народ хептем му потръгна! Стегнал е здраво колана - за да не потече из крачолите му “евро-атлантическото” благоденствие. И така - чак до днешния 4-ти Февруари!
Интересно било да се живее във времето, когато тържествуват “евро-атлантическите ценности”! Мутри се стрелят посред бял ден, като по този начин прочистват обществото ни. Хора гинат от всякакви болести, а там където това е невъзможно - се трепят целодневно. При това, на един убиец се падат по има-няма 10-ина жертви.
Прави, много прави са били учителите по “Етика и право”, когато натъртваха, че пазарът – той бил като един невидим диригент, който изкусно управлява с диригентската си палка обществено-политическия и икономическия живот на една държава! Ей го на, хоп – и естественият подбор проработи! Ако имаш късмет – оцеляваш, ако нямаш – друг път. Така е разпоредил Н. В. Диригентът, с демонократска семка.
07.02.2006 г.
