На 20.04.2011 г., се навършиха 135 години от избухването на славното Априлско въстание, изиграло ролята на национална революция, както и 122 години от рождението на обединителя на България, посочил пътя към свободата и независимостта на народите чрез борбата им срещу Новия световен ред. Днес всички български патриоти отново трябва да тръгнем по пътеките на нашите славни национал-революционери и да изведем българския народ на широкия друм на социалната справедливост и историческото величие. На този 1330-годишен народ – слава, вечна слава!

За всеки от нас трябва да е ясно, че ако България иска да осъществи своите национални цели, то първата й работа е да си осигури западния тил. Чрез Западните покрайнини и Македония ние трябва да направим първата стъпка за по-нататъшното си обединение. Или с две думи - пътят ни към Цариград минава през Белград.

България винаги е имала излаз на Бяло море. Отнетата й възможност за такъв излаз, чрез окупирането на Солунска Македония и Беломорска Тракия от страна на Гърция, намалява силата на Българската държава. А на север румънците чрез окупирането на Добруджа са ни откъснали от източните славяни по суша, взели са най-плодородните ни земи, изселвайки българското население в България. Нашият вековен враг Турция няма никакво право на съществуване в Европа. Именно Турция е отговорна за физическото унищожение на българския народ, за спъването на неговото развитие. Ето защо ние не можем да заживеем свободни и спокойни, докато не уредим старите си сметки с алчните ни съседи. Само тогава ще покажем на света, че браним нашата чест, че се уважаваме като народ и нация.

В своята 1330-годишна история българският народ доказа своята борбеност, копнежа си за свобода, национално обединение и независимост. Този народ, притежаващ такъв характер и дух, не може да отстъпи, когато са засегнати неговите жизнени интереси, когато трябва да заличи натрапената му неправда. Ние вярваме в бъдещето на този народ и знаем, че той ще намери начин да се освободи от новото робство в така наречения „Европейски съюз” и ще доведе борбата си до пълен победен завършек, въоръжен с чувството за историческа справедливост, вяра в собствените сили и несломима воля за победа.

На този паметен ден нека направим равносметка на това как започна новата 2011-та година. За жалост равносметката е печална за България и народа ни. Никога този народ не е преживявал такъв социален геноцид, осъществяван така планомерно от правителството на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов и Симеон Дянков. Това са хората, стоящи начело на една държава, гордееща се до скоро със своите културни постижения, поддържала културите на страните от Средновековна Европа. Пълната некомпетентност на днешните управници хармонизира с програмата на „Европейския съюз” за окончателното ликвидиране на българската общност. Превърнали се в безропотни слуги на господарите си от Брюксел, ръководени от алчност, тези хора са удобни, защото са подбрани чрез „отрицателна селекция” и са без всякакви морални и човешки устои при изпълнение на унищожителната програма за България. За тяхната алчност говори и фактът, че са готови да унищожат всички себеподобни конкуренти, като Алексей Петров например.

Краят на първото тримесечие бе ознаменуван и с ново шоково покачване на цените. Като предпоставка за това послужи поскъпването на нефта и нефтените продукти: бензин, газ и т.н., което пък се дължало на новата война в Либия срещу Кадафи, организирана от международна военна коалиция. На дневен ред в света днес  са онези страни от арабския свят, които се съпротивляват на Новия световен ред и не са послушни на богоборците - световни господари. Не че арабите са ми чак толкова симпатични, но като се види срещу кого бранят свободата си и не искат да се превърнат в гои, неволно заставам на тяхна страна. Кой пръв удари Либия? Френският президент Шаркоши, разбира се, заедно с ционистка Англия. САЩ, като жандарм на Израел, не остана назад. В тази война бе въвлечено и НАТО, за да се придаде по-голяма тежест на безразборните бомбардировки над либийските градове. Ето, оправданието е намерено.

Заедно с бензина поскъпват и останалите стоки. Повишението върви главоломно. Олиото поскъпва със 100%, захарта с 40%, брашното с 20%. По пазарите могат да се видят гладните лица на хората, които завистливо гледат изложените стоки, но няма с какво да ги купят. Министри като Симеон Дянков Българоубиец, Трайчо Трайков и други твърдят, че съществува тенденция стоките в цяла Европа да поскъпват. Но приходите на българското население са над 10 пъти по-ниски от европейските. Заплашително от хората се иска да плащат таксите за парно, ток, вода и прочие, но никой не пита от къде ще вземат пари за това. Ето защо стресът обладава все по-голяма част от обществото, а самоубийствата са вече често явление.

За това свое незавидно, тежко положение вина има и самият народ. При много по-висок стандарт гърци, португалци, испанци, французи, поляци не позволяват да им се отнема правото на съществуване. Само българинът мълчи и търпи. И колкото повече мълчи, толкова по-жестоко ще го мачкат и ограбват, сигурни, че българският роб няма да въстане.

България се обезбългарява. Ежедневно по радиото и телевизията текат реклами за работа в чужбина. Показателен е фактът, че в Либия, въпрeки опасността за живота, българитe не искат да се върнaт, защото знаят какво ги очаква в Родината им. Там все пак сa десетократно по-добрe платени.

Циганизацията на България върви с пълна сила. На много мeста се бутат циганскитe постройки под предлог, че са незаконни и циганите се разселват по други села и градове. Това се извършва нарочно, с цел да се „приобщават” към обществото. Но вместо интеграция, циганите ограбват беззащитните жители на селата, в които няма и един милиционер. А ако има, той не смее да въдвори ред. Там където българите се вземат в ръце и се опитат да се съпротивляват, биват физически малтретирани, убивани, като след това на извършителите няма кой да потърси наказателна отговорност.

Вече чувстваме крайна необходимост от това да съумеем  да се защитим, да защитим правото си на живот в собственото си Отечество. На този ден отново трябва да си припомним великите български борци Раковски, Левски, Бенковски и да поемем по техния път. Не го ли сторим, утре няма да ни има.