Денят на труда днес е празник на всички хора на наемния труд в България. Разбираме желанието на някои разрушителни сили и антинационални елементи да присвоят този ден, но енциклопедичната справка показва, че този ден се е чествал още през 19-ти век, като в началото на 20-ти век е отбелязван като национален празник и в СССР, и в Германия. Днес той е официален празник и в Австрия, Германия, Мексико, Русия и др.
Този ден ни подсказва, че е време да се събудим и да бъдем по-настоятелни пред работодателите си, които за съжаление в по-голямата си част издевателстват над трудещите се, потъпквайки всички норми, определени в трудовото законодателство. Вече открито се говори за това как процедират работодателите при постъпване на работа, а именно: заедно с договора, който има и изпитателен срок в полза на работодателя, на работника се предлага да подпише и молба за напускане. Ясно е, че това е коз в ръцете на работодателя, който по всяко време може постави изходящ номер и да я подпише, за да се освободи от своя работник, без да му издължи съответните обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение.
И понеже този празник предшества празника на Българската писменост и култура, трябва да споменем, че именно народността не пада, там където живее знанието. Затова нека се организират всички интелектуални и обществени сили за обща просветна и национална дейност. С помощта на всички родолюбиви организации и читалищни дейци, младежи, доброволци – те чакат да бъдат потърсени, нека призовем в изграждането на Нова България целия народ, всички хора, които желаят да служат на Отечеството и да почувстват, че не са забравени и отритнати. „Пуснете народа в крепостта, иначе той ще я превземе” – казва Платон. Защото там, където се твори едно народно дело, трябва да се извика участието на целия народ в него.
Нашата православна вяра и нейните служители винаги са били едни от най-добрите стражи на народната ни култура и морал, за народното ни единство и съзнание. В тази борба за правото ни на труд и достоен живот нека потърсим съдействието на духовенството и да бъдем строги към всеки разкол, ерес или сектантство, които разлагат духовното ни единство. Това е повелята на нацията.
Ние сме били винаги толерантни към чужденците у нас. За жалост, тази наша толерантност често избива в съвсем ненужно кокетничене, в неуважение към самите себе си и подаряване на предприятия в ръцете на чужденците. Вижте как за жълти стотинки бяха разпродадени стопански обекти от национално значение. При това чуждият работодател, усещайки липсата на държава, която да контролира прилагането на законите и наказва справедливо онези, които потъпкват Закона, с още по-голям апетит и от позицията на гражданин на по-богата страна, се подиграва с работниците си и подтиква към корупция служителите в администрацията.
Затова преди всичко трябва да се научим да се самоуважаваме, както и Паисий е написал в своята „История Славянобългарска”, където бичува своите съвременници, които се кланяха на гръцкия език и култура, така както днес евро-атлантици коленичат пред новия световен господар. Изглежда това е наша национална слабост и именно в нея се корени и овчедушието, примиренчеството и огромното търпение на трудовите хора, които днес прегъват гръб под ново робство. Тази слабост, както виждате, и в миналото, и сега ни струва доста скъпо, понеже излага на денационализация големи късове от националното ни тяло.
В тази връзка, нека не бъркаме национализма с враждебност или шовинизъм, защото национализмът е преди всичко самоуважение. На културното поприще той е съревнование. Това е законна борба на нация срещу нация, на култура срещу култура, в която борба по-високата култура, по-упоритата и надарена нация ще победи и ще стане водач на другата. Чрез енергична просветна дейност и стремеж да наложим нашата култура и език и да създадем добри граждани на Отечеството – това нека бъде наша цел! Понеже интелигентните, образовани и културни трудови хора – те могат да бъдат авангард, който да изведе от тиранията по-неграмотните, по-необразовани и по-ниско стоящи в културно отношение работници, които споделят същата незавидна участ.
В заключение, нека всички трудови хора заедно правим ежедневни завоевания на това поприще, на попрището на националното превъзпитание, на националното културно и материално възмогване и историческо съревнование. В момента, в който спрем, нашето дело ще бъде мъртво. Само така бодрите и силни народи побеждават!
Консервативните опити са успехи
Освободена ли е България на 3-ти Март?