За над 130 депутати от Великото Народно събрание до 40-то Народно събрание в момента е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това сочи решението на комисията по досиетата. Сред тях са Ахмед Доган, Бойко Рашков, Бриго Аспарухов, Венцислав Димитров, Георги Първанов, Георги Марков, Жан Виденов, Жорж Ганчев, Евгени Кирилов, Кольо Парамов, Гюнер Тахир, Кемал Еюп, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Осман Октай, Нансен Бехар, Пламен Ранчев, Рамадан Аталай, Румен Гечев, Станчо Тодоров, Тодор Батилов, Тодор Колев, Христофор Дочев, Красимир Каракачанов, Любен Гоцев, Дончо Каракачанов, Евгени Еков.

Как смятате, дали тези хора са работили за България, след като са обслужвали репресивния апарат на БКП и КПСС? Допускате ли, че досиетата са били променяни и не намирате ли, че разсекретяването им трябваше да стане отдаван и по ред, който да гарантира националната сигурност на България? Можете ли да вярвате на хора, които едва след последните "разкрития" заявяват, че се гордеят с обстоятелството, че са работили в структурите /отделите/ на ДС? Одобрявате ли участието в политиката, заемането на ръководни постове в държавата от страна на агенти /доносници/ на комунистическата ДС? Бихте ли си избрали такива хора за народни представители или общински съветници?

За мен е обидно и аз се срамувам от това, че в парламентарната група на АТАКА са се промъкнали толкова ченгета - отвратен съм от безпринципната позиция на нейния лидер, защото очевидно това е станало с неговото знание.

България беше цъфтяща градина и през 1939 г. се нареждаше на четвърто място в Европа по стандарт на живота и на първо място на Балканите по износ на месо и жито. През април 1941 г., с помощта на доблестното германско оръжие, България извърши своето национално обединение. Но уви, за кратко. През 1943 г. в Ялта, а през 1989 г. в Малта, България бе поставена в съветската зона като съюзник на Германия. И на 9 Септември 1944 г. България бе отново разпокъсана и 127 хиляди кв. километра от нейната територия, заедно с населението им, бяха хвърлени в пипалата на нейните врагове, които, като чужди поробители, пристъпиха жестоко и методично към унищожаването на това население.

Интернационалистическите позиции на БКП, узурпирала властта чрез съветската армия и установила монопол върху нея, бяха дълбоко антинационални. Тя съвсем се различаваше от представите на Гоце Делчев, който разбираше света единствено като поле за културно съревнование между народите, и в противовес на националното ни достойнство, комунистите подчиниха всичко в страната ни на чужди интереси. Според промените в политическата и световна обстановка, националната карта стана обменна монета и служеше за користни цели. След неуспешния опит България да бъде инкорпорирана в Югославия през 1947-1948 г., на два пъти тя бе предлагана от комунистическото правителство за 16-а съветска република и само поради желанието на съветското правителство да има поддръжката на един глас в повече в ООН, България се спаси като по чудо. Националните традиции в областта на литературата, изкуството и културата бяха загърбени и съзнателно подтискани, националното самосъзнание на българина беше систематически унижавано и унищожавано, за да отстъпи мястото си на чуждопоклонничеството и родоотстъпничеството. Все в името на тоя интернационален космополитизъм, националната ни икономика и стопанство, средствата за производство, традициите в областта на занаятите и търговията бяха подчинени на чужди интереси и западнаха.

Комунистическото правителство доброволно се отказа от Македония, Западните покрайнини, Добруджа и Беломорска Тракия две години преди сключването на Парижкия договор през 1947 г. Населението ни в тези земи беше забравено и оставено на чуждата пропаганда и асимилация. А и в Пиринския ни край българският фолклор се представяше като "македонски". С жестоки репресии българската народностна принадлежност се заменяше в паспортите на хората с "македонска".

По заповед от Москва, през 1951 г. на българомохамеданите в Родопския край започна да се внушава турско национално самосъзнание, с цел да се създаде социалистическа турска интелигенция, която да оглави евентуална бъдеща социалистическа Турция. По тая причина всички, които се самоопределяха като "турци", получаваха привилегии пред българското население в системата на образованието, труда и работната заплата. Циганите (както и днес) се толерираха в социалистическата система, като без да сключват граждански бракове, децата им се ползуваха с привилегии като рожби на самотни майки. Направи се опит да се отмени честването на 24 май като "шовинистически" и да се сведе той до равнището на чествуването на деня на овчаря. Всичко това обезвери българския народ в собствените му сили и неговото бъдеще.

Изкуствено на българския народ се налагаше класово разделение, като работниците се настройваха срещу селяните, а селяните и работниците - срещу интелигенцията. Това национално разделение отслабваше съпротивителните сили на нацията и заедно с изоставените на произвола на съдбата два и половина милиона българи под чуждо владичество, водеше до неспособността на българската народност да се защитава от ударите и посегателствата на нейните врагове. Кръвта на стотиците хиляди български герои, оставили костите си да се белеят по бойните полета в бран на българщината след Освобождението от 1878 г. бе забравена. И ето я България - изправена пред ръба на пропастта - с разбита икономика, национално и духовно опустошена.

Ето с какво се гордеят господата "националисти" Георгиев, Хърков, Батилов и Станилов!

10.02.2008 г.